Факторингът като алтернативен източник на финансиране

Таксата за обработка на документи е допълнителен разход, който няма как да бъде избегнат, но фирмите могат да го оптимизират, ако договорят този параметър предварително спрямо нуждите си. Тези такси обикновено варират от 1 до 5 лв. на фактура, но ако компанията издава много фактури, може да се договори да изпраща определена форма на фактора и по този начин да не бъде таксувана за всяка фактура, а за определена съвкупност от фактури. Комисионната факторинг е елемент от цената на финансиране с факторинг, но при добро планиране и правилен подход, тя може да спести многократно повече разходи на доставчика. Тази комисионна в практиката на българските факторингови дружества включва компонент за администриране и събиране и компонент за кредитна протекция, като последният присъства само при договорите за факторинг без право на регрес. Общата сума на тези два компонента е в рамките на 1 % от финансираната сума, като разбира се е по- висока при факторинга без право на регрес. Следва да се отчете и това, че разглеждана- та комисионна е толкова по-висока, колкото по-дълъг е срокът на плащане на клиента.

По-сложна организация и повече условия за усвояване

Усвояването на финансиране по договор за факторинг става по-бавно, отколкото при банков кредит. Формалностите са повече и за всяка предоставена фактура се изисква одобрение от фактора. Освен това, преди падежа се плаща част от но- миналната стойност (обикновено до 90 %) от всяко придобито вземане от фактора.

За да бъдат финансирани вземанията към даден клиент, обикновено факторинговите дружества в страната изискват той да има определен минимален размер на търговския оборот с доставчика, който при някои факторингови дружества достигаше 100 000 лв. на месец. Този минимален размер изключва възможността на много фирми да влизат във факторингови сделки, защото те работят с малки клиенти, чиито продажби, взети поотделно, не достигат изискванията от фактора минимум. Все пак следва да се отбележи, че все по-често в последните години факторинговите дружества започват да проявяват известна гъвкавост в това отношение и в зависимост от клиента на доставчика да правят изключения. Отделно се изисква и самата компания да реализира определен годишен оборот, обичайно поне 2 000 000 лв., в последните няколко години от дейността си. Тези изисквания и тяхно- то стриктно спазване са една от главните причини основните клиенти на компаниите, предлагащи факторинг в България, да са големи корпоративни клиенти.
Затруднение за реализиране на факторингови сделки в сравнение с кредитните в някои отрасли е честото издаване на кредитни известия за връщане на стоки, за бонуси, от- стъпки и други. В тези случаи факторингови- те компании не могат да реализират пълноценно реализираните от тях услуги, защото срещат откази за плащане от страна на кли- ентите или пък често тяхното финансиране надхвърля регламентираното (например поемат да платят 90 % от вземането от клиента по дадена фактура, а впоследствие, след издаването на кредитно известие, се оказва, че са финансирали повече).
Проблем се появява и когато доставчикът и длъжникът имат насрещен бизнес. Това поражда възможност за погасяване на вземанията срещу прихващане на насрещни задължения. При банковите кредити такъв проблем не съществува – там средствата могат да бъдат използвани за финансиране на оборотната дейност и спрямо клиенти, които се явяват доставчици на съответното предприятие.

Негативен имидж

Сред много от икономическите субекти, особено в по-слабо развитите икономики, факторингът се възприема като източник на финансиране от последна инстанция. В този смисъл се счита, че щом като една компания прехвърля своите вземания на фактор, значи тя е в тежко финансово със- тояние. В такива случаи някои от клиенти- те на фирмата преустановяват дейност с нея и се насочват към други алтернативни доставчици. Затова и предприемачите в България са предпазливи относно влизането в подобни сделки.

Клиентите отказват да влизат във факторингова сделка

В България факторинговите споразумения задължително са при условията на т.нар. нотифициран факторинг, при който се иска съгласие от клиента задълженията му към даден доставчик да бъдат прехвърлени към факторингово дружество. Не са малко случаите, в които клиентите отказват да дадат съгласие, като често това се дължи на не- достатъчна информация за факторинга, както и на опасения да се окажат длъжници на финансови институции. В други случаи, още в самите договори клиентите са включили клаузи за непрехвърляемост на вземанията, като последното е характерно за случаи на големи корпоративни клиенти. Така те запазват възможността при ликвидни проблеми на доставчиците си да получат допълнителна отстъпка при предсрочно плащане на задълженията си. В трети случаи е налице обремененост на вземанията, най-често по линия на залагането им като допълнително обезпечение в полза на търговска банка. Търгов- ските банки в страната често правят общи залози върху част от вземанията на кредитополучателите. Това на практика блокира факторинговите сделки с всички вземания на дружеството, защото залогът на банката не е конкретизиран по контрагенти и евен- туално принудително изпълнение може да се насочи към всяко вземане, т.е банката ще се удовлетвори преимуществено спрямо фактора, независимо че нейният залог не е върху цялата съвкупност от вземания.

Проблеми в нормативната уредба

Нашата страна не е ратифицирала Конвенцията за международен факторинг. Така, по отношение на всяка факторингова сделка, по която всички страни са с място на стопанска дейност в България, се прилагат разпоредбите на националното законодателство.
В българското законодателство факторингът не е напълно уреден. Като понятие той е регламентиран в параграф 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), според който „факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или перио- дични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придоби- ло вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу въз- награждение“. Както се вижда от тази дефиниция факторингът се отнася само до прехвърляне на парични вземания, което е и неговата основна разлика с цесията, при която обектът е много по-широк и обхваща не само парични, но и непарични вземания (Димитрова, 2010, с. 44). Друго важно нещо, което произтича от горната дефиниция, е, че като факторинг в нашата страна се класифицират и сделки за прехвърляне на вземания, при които факторът не получава възнаграждение за събирането им. Последното означава, че дори само факторът да осигу- рява финансиране на доставчика, сделката отново ще се класифицира като факторинг.
В Търговския закон договорът за факторинг не е уреден и към него се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Нормите за прехвърляне на вземания в този закон обаче влизат в противоречие с дефиницията в ЗКПО, цитирана по-горе, като може би най-важното противоречие е, че според ЗЗД факторингът следва да се ограничи до съществува- щи към момента на сключване на догово- ра за факторинг вземания на доставчика, но не и за негови бъдещи такива (Панева, 2006). Ако се следва стриктно тази регламентация, използването на факторинга в практиката би било съществено ограничено, защото доставчикът следва да подписва нов договор с фактора при всяка нова доставка към свой клиент, за да може да получи финансиране за възникналото вземане. Тези неизчистени моменти около правната регламентация на факторинга в нашето законодателство и различията му с международното изискват по-особено вни- мание при сключването на такива сделки и са една от причините за бавното му навли- зане в стопанската практика в България.

Срок на договора

При влизане в договорни отношения с факторингова компания следва внимателно да се определи продължителността на до- говора. Може да се окаже, че едно предпри- ятие иска да преустанови отношенията си с факторинговата компания като цяло или за дадена група клиенти след известно време, но по договор не може да направи това. В резултат, от даден момент ната- тък това финансиране може да е излишно или твърде скъпо за фирмата, но тя да не може да се откаже от него, или по-точно трябва да плати такса за предсрочно прекратяване на договора. В този аспект, при краткосрочните банкови кредити е нали- це по-голяма гъвкавост, защото фирмата може просто да намали използвания лимит по финансирането при нулева или минимална цена. Стандартният срок на договорите за факторинг в България е една година и ако това не изглежда дълъг срок при банков кредит, при факторинга може да се окаже дълъг, защото в някои сектори динамиката на клиентската база и сезонният характер на дейността са значителни.

Сивата икономика

В България все още немалка част от бизнеса е в „сивия сектор“, а при факторинга се изисква наличието на надлежен данъчен документ – фактура. Въпреки рискът да не могат да докажат своето вземане и да не получат плащане от своите клиенти много от тези фирми-доставчици предпочитат да останат в сивия сектор. Така те автоматично губят възможността да по- лучат финансиране чрез факторинг.

Фалшиви документи

Както навсякъде, така и в нашата страна една от основните пречки пред развитието на факторинга е издаването на фалшиви фактури. Ако една такава фактура не бъде навреме идентифицирана от фактора и бъде финансирана от него, е много вероятно в бъдещ момент да се превърне в чиста загуба за него. Поради малкия мащаб на нашата икономика и наличието на много скрити връзки между фирмите, факторинговите компании отделят специално внимание на този аспект от тяхната дейност. Финансовата и икономическата криза изострят още повече този проблем и практиките в тази насока стават все по-разнообразни. Стандартна практика на факторинговите компании е да обсъждат подадения списък с фактури за цедиране с клиента, за да потвърди и той тяхното наличие. Прави се анализ на стойността на фактурите във времето, като целта е да се установи тяхното дви- жение и дали няма рязък скок в стойността им или в срока на плащане.

Слабо предлагане и недостатъчнопопуляризиране на факторинга

Както стана ясно от изложението по- горе, пазарът на факторинг в България е разпределен почти изцяло между търговски- те банки. Макар част от тях да са създали отделни факторингови дружества, се създава впечатление, че факторингът е подчинен на банковия кредит. Една от причи- ните е слабото предлагане на факторинга. Съдейки по годишния доклад за дейността за 2013 г. на един от лидерите на пазара и на голямо факторингово дружество – Уникредит Факторинг ЕАД, персоналът на дружеството е 38 човека и всички те работят в централния му офис в София. При другите факторингови дружества ситуацията е подобна с тази разлика, че понеже са по- малки, числеността на персонала при тях е още по-ограничена. На първо място това означава, че търговските отдели на тези дружества са малки и съответно могат да достигат до по-малко от потенциалните клиенти. Второ, предлагането на услугите е ограничено основно до региона, в който са офисите на дружествата или отделите на банката, което като цяло означава в София.
Второ, факторинговите дружества обик- новено не могат да вземат самостоятелно решение за реализирането на сделките, за- щото не разполагат с всички организационни звена за тази цел. Единственото дружество, собственост на банките, което разполага с всички звена, включително собствен отдел за управление на риска, е „Уникредит Факторинг“ ЕАД. Липсата на такъв отдел в едно такова дружество забавя сделките, защото изисква становището на същия отдел в бан- ката, а там има много други кредитни сделки.
Трето, макар пазарът на факторинг да е контролиран от банките, те не използват в достатъчна степен клоновата си мрежа, за да предлагат факторинг. В клоновете в страната тази услуга обикновено не се предлага и не се представя пред клиента, а ако някой прояви интерес, следва да се свърже с отдела, отговарящ за това, който е в централата на банката.
Четвърто, рекламните кампании на финансиращите институции са насочени изключително към традиционните форми на финансиране. Това, в допълнение на непълното познаване на факторинга като услуга от страна на българския бизнес, ограничава търсенето му. В значителна степен предприемачите и мениджърите в страната възприемат факторинга единствено като източник на краткосрочно финансиране, разглеждайки неговата цена в сравнителен план с банковия кредит. А тя включва и компоненти, свързани с функциите администриране и събиране на вземанията. Но тези функции остават на заден план. Като че ли дори самите финансови институции не акцентират върху тях, съдейки по публично изнесената информация за факторинговите услуги в техните интернет страници в различните медии.

Предимства и перспективи на факторинга в сравнение с банковия кредит

Факторингът е пакет от финансови услуги, който може да повлияе съществено върху финансовото състояние на фирмата

Посочените четири функции на факторинга влияят върху ефективността от финансовото управление на фирмата в няколко аспекта. Първо, като специфичен източник на финансиране (функция финансиране) факторингът е в състояние да увеличи значително ликвидността на фирмата чрез замяна на един по-ниско ликвиден текущ актив (вземанията) с по-високо ликвиден (парични средства). Ако е налице същински факторинг, фирмата си набавя допълнителния паричен ресурс, без да увеличава размера на задълженията си, което подобрява нейната кредитоспособност и прави набирането на дългов капитал по-лесно, когато се появи такава необходимост (EOS, 2014).
Второ, доставчикът получава авансо- во парични средства от фактора за срока на отложено плащане, което той предоставя на своите клиенти, и с тези парични средства доставчикът може да запази или разшири обема на своята дейност. Осигурявайки паричен ресурс на доставчика преди падежа, факторингът му позволява да предложи по-атрактивни условия на клиентите си и му създава конкурентни предимства. Трето, предоставяйки различни административни и счетоводни услуги по отношение на прехвърлените вземания, факторът позволява на доставчика да се концентрира върху основната си дейност, спестявайки му различни разходи от оперативен характер – заплати и осигуровки, поддръжка на софтуерни системи и други. Четвърто, събирането на вземанията от фактора, включително действията по принудителното изпълнение срещу неизрядните длъжници, от една стра- на, увеличават събираемостта и обращаемостта на вземанията, а от друга, водят до оптимизиране на разходите за извънсъдебни и съдебни производства.
Пазарната среда в последните няколко години в значителна степен способства за проявлението на горепосочените функции и съответно допринася за разпространението на факторинга в България. Поради изо- стрената конкуренция и свитите маржове, един от основните методи за подобряване конкурентоспособността на българските фирми е да увеличат сроковете на плаща- не към своите клиенти. Доказателство за това е и постепенното увеличаване на средния срок на плащане в страната, като през 2012 г. той е 28 дни, през 2013 г. – 30,3 дни, а през 2014 г. достига 33 дни (EOS, 2014). Едновременно с това, този срок е най-ниският в сравнение с останалите страни в Източна Европа, т.е. може да се очаква той да продължи да се увеличава. Друг важен индикатор в това отношение е, че 20 % от вземанията на предприятията не се плащат навреме, а 5 % изобщо не се плащат. Средният срок на забавяне на плащанията е 29 дни, като основната причина за това са проблемите с ликвид- ността (EOS, 2014). Всички тези характеристики показват нуждата от оборотно финансиране на предприятията, както и по-ефективно управление на вземанията и кредитния риск. Тези две функции са в основата на факторинга като пакет от услуги. Интересната тенденция, която се наблюдава, е, че някои фирми влизат в договорни отношения с факторингови компании само заради администрирането на вземанията им. Това са основно малки фирми, при които няма създадена система за управление на вземанията. Последното може да се установи индиректно и от отчетите на факторинговите дружества чрез проследяване на динамиката в приходите от такси и комисионни. Обратното се наблюдава при компании, които работят с дълъг срок на плащане със своите клиентите се интересуват главно от финансиращата функция на факторинга.

Запазване на контрола върху дейността на фирмата

Предимство на финансирането с фак- торинг е, че при него мениджмънтът и собствениците в много по-голяма степен запазват контрола върху дейността на фирмата отколкото при банков кредит. При последния, особено когато става въпрос за предприятия с малък капитал, банките поставят редица допълнителни клаузи в заемните споразумения, чиято цел е да защитят тяхната инвестиция в предприятието. Тези клаузи налагат рестрикции в дейността най-вече на мениджърите, защото поста- вят условия за поддържане на определена ликвидност, рентабилност, задлъжнялост, въздържане от определени търговски и/или финансови операции. В същото време, факторинговите компании не налагат почти никакви ограничения върху дейността на своите клиенти, което ги прави често по- предпочитан източник за финансиране, отколкото банковите заеми. Това се отнася с особена сила за малки или силно задлъжнели предприятия, при които допълнителните клаузи от банките, ограничаващи тяхната дейност, са най-вероятни. В същото време и редица компании, които имат вече наложе- ни такива клаузи, използват факторинга, за да си осигуряват средства за инвестиции или за финансиране на основната дейност. Също така, за разлика от банковите кредити, средствата, придобити от факторингово финансиране, не са обвързани с конкретно направление на тяхното разходване и могат да се използват според неотложните нужди на доставчика (Ioana, 2009).

Факторингът е източник на финансиране за фирми, които на практика нямат достъп до банково финансиране

При банковото кредитиране фокусът е върху кредитополучателя, който е идентичен с доставчика при факторинга. При решението си дали да финансира дадено предприятие, банката разглежда финансовото му състояние, кредитната му история, характеристиките на отрасъла, пазарния дял на предприятието, потенциала му за растеж, предлаганите обезпечения. При факторинга акцентът пада върху финансовото състояние и кредитния рейтинг на клиентите, т.е. вместо риска на доставчика, водещ става рискът на самите вземания, които той формира. Така високо рискови предприятия могат да получат финансиране по линия на факторинга, ако работят с клиенти с висока кредитоспособност (Klapper, 2006). Факторингът е особено подходящ за малки и средни предприятия, които, поради ограничения размер на собствения си капитал и липсата на достатъчно обезпечения, срещат трудности при получаването на банков кредит. Безспорно важно е и регистрирането на факторинговите сделки в отчетите на предприятията. За малките компании с ограничени възможности за емисия на дълг, каквито са мнозинството от българските предприятия, факторингът без право на регрес е начин да се финансират без да увеличават задлъжнялостта си и по този начин да поддържат резерв за набиране на банково финансиране, когато им е крайно необходимо.

Процедура по кандидатстване и одобрение

При кандидатстване за факторинг документацията, която се изисква от финансиращата институция, е значително по-малка, защото не се изследват толкова подробно нуждите от финансиране на предприятието, неговите обезпечения и финансов риск и съответно одобрението се получава по-бързо. Разбира се, при факторинг с регрес одобрението е много по-бързо, отколкото при факторинг без право на регрес, защото във втория случай се прави много подробно проучване на клиента.
Следва да се отбележи, все пак, че българските факторингови компании анализират и финансовото състояние на доставчика. Това се прави с цел установяване на възможностите на доставчика да изпълни договорните ангажименти спрямо клиента си, както и да понесе евентуален регрес от страна на фактора. Ако някоя от тези възможности на доставчика е под въпрос, е напълно възможно сделката да бъде отказана.

Факторингът като източник на финансиране се поражда от самата дейност на фирмата

Продажбите към клиенти генерират вземания, които се прехвърлят на фактора и срещу тях се получава финансирането. Така, колкото по-големи са продажбите, толкова по-голямо финансиране би могла да получи една компания. Това прави факторинга особено удачен за бързо растящи ком- пании, защото увеличава разполагаемите ликвидни активи паралелно с разрастването на дейността. Факторингът, в същото време, е удачен и за предприятия с бавна обращаемост на вземанията, защото поради бавното събиране на вземанията, банките възприемат тези предприятия като по-рискови и ако предложат финансиране, то обикновено е на цена, сравнима с цената на финансиране с факторинг.

Структура на пазара на факторингови услуги

В структурно отношение има няколко разреза на пазара на факторингови услу- ги, които индикират за възможностите за неговото развитие. Първо, големината на предприятията-клиенти на факторингови- те компании. В България клиенти на фак- торингови компании са обикновено големи предприятия. В същото време, не повече от 4-5 % от малките и средните предприятия (МСП) използват факторинга за финансира- не на своята дейност. А тези предприятия са 99,8 % от всички в страната и създават 61,4 % от добавената стойност. В допъл- нение, като водеща причина за трудности- те при получаване на финансиране, МСП изтъкват недостатъчните обезпечения (PwC EU Series, 2014, p. 92-115). Всичко това предпоставя значителен потенциал за раз- витие на факторинга в страната чрез раз- ширяване на продуктите за МСП.
Второ, типът на факторинговите сделки. В България около 15 % от сделките спадат към същински факторинг, а 80 % се отнасят към несъщински (IFG 2013). Това означава, че има значителен потенциал за развитие на факторинга без право на регрес. Неговото развитие може да се наблюдава и от годиш- ните доклади за дейността на две от факторинговите компании – „Уникредит Факторинг“ ЕАД и „Сосиете Женерал Факторинг“ ЕООД, които публикуват по-подробна информация за своите обороти, където ясно се забелязва увеличението както на дела, така и на сумите на оборотите по договори без право на регрес. За разлика от „Уникредит Факторинг“ ЕАД, където данните от доклада за 2013 г. показват дял на факторинга без регрес, подобен на средния за пазара, то при „Сосиете Женерал Факторинг“ ЕООД делът на факторинга с право на регрес надхвърля 63 %.
И трето, разпределението на оборотите по сектори. На база на отчетите на трите факторингови компании – „Уникредит Факторинг, „Сосиете Женерал Факторинг“ и „ОББ Факторинг“, се вижда, че основните обороти са насочени в секторите търговия и производство, като в остана- лите сектори оборотите са в пъти по-малко. Това, което може да се очаква, е, че в следващите години ще се наблюдава ръст в услугите и селското стопанство. Може да се очаква също и ръст в строителството, ако се реализират планираните големи инфраструктурни проекти в страната.